Напоследък българският театър не може да се похвали с особени успехи в интерпретацията било на класически (рядко), било на съвременни драматични творби. И аз гледах няколко постановки в различни театри и в повечето случаи останах, меко казано, дълбоко разочарован. Веднага ще заявя категорично, че разочароват не артистите. Те правят каквото могат, но шантавите "концепции" на режисьорите компроментират не само техния нелек труд, но и самите произведения.
Както и да е. Важното е, че най-после попаднах на нещо приятно и не съвсем безсмислено като съдържание, ако се замисли човек. Освен това - поднесено с вкус и чувство за мярка. А чувството за мярка днес е твърде дефицитна стока на родната театрална сцена. Още повече в жанра "мюзикъл" (като се изключат постановките на Националния музикален театър, разбира се). "Стъпка напред" е и лично творческо постижение на Нети, и сериозен успех за всеки един от участниците.
Нямах намерение да пиша рецензия, но се получи нещо от този сорт, за което се извинявам на случайно попадналите в моя блог. Все пак си заслужава да проверите дали съм прав. И вярвам, че няма да сбъркате.
Това е адресът, на който може да научите повече за една наистина любопитна туристическа дестинация близо до Венеция.
"Ти ли си бе, очилатийо ентелегент? Слушай се`а к`во шъ ти кажи един човек от народа. К`во искъти вий бе, ентелегенти с ентелегенти? Тиатру ли? Бабите ви се на тиатру са одили, а от туй опиратъ не съ излазяли, а? Симфоний някакъв - че туй музикъ ли е, бе? Ни за `оро става, ни за масъ. Сал парета `арчите народни, същу като онея ентелегенти от БАН ли беше, Ван ли... Туй ваш`то работъ ли е, бе? Сидити си на топло, един си свири с кемането, друг си заврел носъ у книгътъ, па вземе та се пра`и да мисли... Абе аланкоолу, да ви тикнат в ръчиците по иднъ мотика, по идин търнокоп, па на магистралата - че да видити к`во му се вика работъ. Я да си кротувате, че... жална ви майка! Ега ви у ентелегентите, значи! Ползъ никаква от вазе."
Глътнах си езика. Шега ли е? После земетресението съвсем ме довърши. Викам си: дали пък и природата нещо... Че то това изкуството така или иначе си е изкуствена работа. Иначе естество щяха да му казват. Ама не ми се вярва. Но повече ме тревожи откъде въпросният човек от народа се е добрал до телефона ми? Пиша си аз по разни форуми и фейсбуци, регистрирам си се най-почтено и хоп - нощни разговори с народа. Затуй вече няма да споделям в мрежата нищо повече от приятни за ухото на този народ слова. На народа, комуто наивно си въобразяваме че служим, все пак.
Ама пък после си викам: дали пък всички хора мислят така за нас? Може би все пак има тук-таме и някой "заблуден", комуто и на театър му харесва да ходи, и към операта с уважение се отнася. Та макар и баба му да не го е правила никога. А може би и "мислителите" цени и тачи?
Затова реших да ви попитам, приятели, какво вие мислите по въпроса. Че като слушам по радиото, чета във вестниците и гледам по телевизията... Жална ни майка, наистина, на нас - ентелегентите.
