- 4.5 млрд. Това ли е цифрата, която обсъждате като намаление на фискалния резерв?
Бойко Борисов, министър-председател: - Ами при тези високи пенсии, при тези високи заплати в България, дори, помните, ние в края на годината дадохме близо 30 млн. още за пенсии...
Това е откъс, малък, но много показателен откъс, от телефонното интервю с г-н ББ тази сутрин по БНТ, Канал 1. Поразително откритие!!! Българските пенсионери се радват на ВИСОКИ пенсии!!!
Редно е да запитаме: Чии пенсии и заплати са високи, господин министър-председател? Вие и Вашите министри, както и депутатите на кой свят живеете? Я поискайте от г-на Дянкова да ви представи ТОЧНА справка колко души в България получават минимална пенсия, колко до 150, от 150 до 200, от 200 до 250 и т.н. лева пенсия, да ги обърне в евро и да направи сравнение с останалите пенсионери в ЕС, както и с цените на най-необходимите стоки и услуги там и тук. След това излезте по телевизията и коментирайте "високите" пенсии.
Да, пенсията на г-н П.Стоянов е висока - чак имот в Сен Тропе си е купил /дали с икономии от тази скромна сума?!/ Сигурно има и други като него, но това е от една различна опера в един различен свят.
Много хора, в т.ч. пенсионери, повярвахме във Вас, г-н Борисов. Не ни разочаровайте с подобни необмислени изказвания.
Преди време – минаха доста години от тогава – бях по някакъв повод в Одеса. И до днес помня какво ми разказаха за едно събитие от блокадата по време на Великата отечествена война. Точно в най-тежките дни, не само за Одеса, но и за целия СССР, в този украински град започват да строят... МУЗИКАЛНО УЧИЛИЩЕ. Поразително, нали?! Не по време на криза, а по време на ВОЙНА! Когато цялата енергия на хората е била насочена към отбраната на страната и всички ресурси са били подчинени на нуждите на армията, те строят музикално училище. Защото, сподели събеседникът ми, трябвало да мислят за бъдещето, ДЛЪЖНИ БИЛИ да мислят за идните поколения – войната ще свърши и децата ще трябва да има къде да се учат на музика, да развиват таланта си.
Защо ли, когато си спомних това преди няколко дни, веднага направих паралел със ситуацията днес в културния живот на България, с нескопосаните напъни да се прави някаква „реформа”, за която никой не може да каже ЯСНО и РАЗБРАНО – не с клишета и общи приказки, не със спекулативни цифри за приходи, разходи и цени, не с мъгляви разсъждения и нескопосани „концепции” – какво в същност ще представлява и до къде ще ни доведе. Театрите така, оперите онака... много били, неефективни били... В Европа не било така, а иначе... Европейските...
СТОП!!!
Вече не само аз, но и много хора, с които се познавам, започваме да получаваме алергия от това непрекъснато позоваване на „Европата”. Кой е казал, че всяко нещо в онези държави трябва да бъде пример за подражание? Ние нямаме ли си национална гордост, достойнство, не трябва ли да ценим, пазим и развиваме онова, което сме постигнали през годините и което е национално богатство и достояние? Дали всяко нещо, създадено по времето на социализма, трябва да бъде заклеймено и оплюто, определяно като безполезно и дори вредно за страната и хората? Лично аз, например, смятам, че австрийците трябва да се срамуват, ако в страната им има по-малко оперни театри, отколкото има в България. А не ние, българите, да се чудим какви доводи да приведем, за да закрием един или друг културен институт.
Да, без съмнение в управлението на изкуството и на културата изобщо, сигурно може и е необходимо да се извършат определени промени. НО, дано бъда правилно разбран, един класически струнен квартет винаги ще се изпълнява от четирима души – две цигулки, виола и виолончело. Не от трима или от двама музиканти, а от четирима. И то точно в този състав, който е посочен в партитурата, а не от три виоли, например, и един контрабас... В една опера винаги ще участват съответните солисти, оркестър, хор, понякога балет, ще има някакъв декор, сценични костюми, художествено осветление... За да може да свири ПРОФЕСИОНАЛНО на цигулка или на пиано и занапред музикантът ще започва подготовката си още от дете, още на 5, 6 или най-късно на 7 годишна възраст и поне 10, че и 15 години ще овладява своя инструмент, преди да е в състояние да реализира напълно способностите си. И, ако е оркестрант, примерно, да започне професионалната си кариера със заплата от ... 300 лева месечно (в добрия случай).
Не за първи път в окаяната ни Татковина се лансират идеи, в чиято основа здраво е залегнало простоватото схващане на неукия човек: „Аз знам, че свириш (респ. пееш), но ми кажи какво работиш?” Крайно време е поне държавниците ни да престанат да робуват на подобна „философия” и да осмислят факта, че на този свят има духовни и интелектуални ценности, които си остават такива независимо от това как ги възприема и осмисля един или друг временно заел някакъв отговорен пост в своята страна или пък в администрацията на ЕС.
За да останат в Историята като Държавници!!!
Между впрочем: един от концертмайсторите на небезизвестната Виенска филхармония е българка.
Има ли нужда от коментари?
Ето обаче нещо, което хем е за изкуството, хем за простотиите на власт имащите. Прочетете го, моля и... коментирайте.