"Ти ли си бе, очилатийо ентелегент? Слушай се`а к`во шъ ти кажи един човек от народа. К`во искъти вий бе, ентелегенти с ентелегенти? Тиатру ли? Бабите ви се на тиатру са одили, а от туй опиратъ не съ излазяли, а? Симфоний някакъв - че туй музикъ ли е, бе? Ни за `оро става, ни за масъ. Сал парета `арчите народни, същу като онея ентелегенти от БАН ли беше, Ван ли... Туй ваш`то работъ ли е, бе? Сидити си на топло, един си свири с кемането, друг си заврел носъ у книгътъ, па вземе та се пра`и да мисли... Абе аланкоолу, да ви тикнат в ръчиците по иднъ мотика, по идин търнокоп, па на магистралата - че да видити к`во му се вика работъ. Я да си кротувате, че... жална ви майка! Ега ви у ентелегентите, значи! Ползъ никаква от вазе."

 Глътнах си езика. Шега ли е? После земетресението съвсем ме довърши. Викам си: дали пък и природата нещо... Че то това изкуството така или иначе си е изкуствена работа. Иначе естество щяха да му казват. Ама не ми се вярва. Но повече ме тревожи откъде въпросният човек от народа се е добрал до телефона ми? Пиша си аз по разни форуми и фейсбуци, регистрирам си се най-почтено и хоп - нощни разговори с народа. Затуй вече няма да споделям в мрежата нищо повече от приятни за ухото на този народ слова. На народа, комуто наивно си въобразяваме че служим, все пак.

Ама пък после си викам: дали пък всички хора мислят така за нас? Може би все пак има тук-таме и някой "заблуден", комуто и на театър му харесва да ходи, и към операта с уважение се отнася. Та макар и баба му да не го е правила никога. А може би и "мислителите" цени и тачи?

Затова реших да ви попитам, приятели, какво вие мислите по въпроса. Че като слушам по радиото, чета във вестниците и гледам по телевизията... Жална ни майка, наистина, на нас - ентелегентите.