След дълги спорове, протести и напрежение в обществото и в пленарната зала, де­путатите  постигнаха съгласие България да остане свободна от ГМО зона. Народните пред­ста­вители приеха текста на прословутия чл. 80 от Закона да гласи: „Забранява се освобождаването на ГМО в околната среда и в границите на защитените територии по смисъла на Закона за защитените територии и защитените зони по смисъла на Закона за биологичното разнообразие, както и на отстояния от границите им не по-малки от 30 км, а също и на отстояние по-малко от 10 км от стационарните пчелини, регистрирани по реда на Закона за пчеларството, но не по-малко от 7 км от площи с биологичен начин на производство и на отстояния не по-малки по отношение на площи с традиционен начин на производство”.

Народните представители запазиха чл. 79 по сега действащото законодателство, с който се заб­раняват експериментите с традиционни култури като маслодайна роза, овошки и др.

С други думи – България уж ще остане свободна от ГМО.

До тук добре. А какво означава „свободна от ГМО”? Ще се спре ли вноса на храни и други продукти, при чието производство са използвани ГМО?

Представителите на неправителствените организации  са доста уклончиви по този въпрос: „Би трябвало хората, освен да имат гаранцията, че в околната среда няма да се отглеж­дат никакви ГМО, да имат и информиран избор по отношение на храните. На етикетите да се посочва за наличие на ГМО и да има стриктен контрол"...  /Източник: БЛИЦ.БГ/

Да долавяте същата категоричност и хъс, с каквито се противопоставяха на производ­ството на ГМО? „Би трябвало”/!/, „информиран избор”, „на етикетите да се посочва”.... И какво излиза? У нас няма да се отглеждат ГМО – Ура, ура, ура! – ама ще си внасяме отвън продукти с ГМО. Вместо да произвеждаме и продаваме, ще купуваме. И пак ще ядем боклуците на света, но от това нищо не ще да спечелим.

Дали пък за пореден път през последните 20 години въпросните неправителствени организации не ни разиграха познатия сценарий в защита на нечии чужди интереси?